Настане вечер. Месец изгрее…

(или не изгрее) … и идва ред на луминисцентния шнур на “Рио”.
Нещо позабравено, но продължаващо да е все така, ефектно.

Има ли смисъл?
-О, да ! Страхотна атракция е, особено за нощен “демо”- кастинг ! За реалния риболов, обаче, съм твърде скептичен. Може да съм малко краен, но просто притежавах такъв  преди 6-7 години и имам преки впечатления от употребата му в реална “бойна” обстановка. Два са основните проблема. Първият – времето за светене.На ръба на недостатъчното е. Второто произтича от първото – постоянната необходимост да го активираш с фенерчето. Иначе казано, трябва ти “трета” ръка.

Проблемът е и в друго – когато го активираш, не трябва да го гледаш, защото си прецакваш адаптацията за тъмно!

После, като замахнеш, първите кастове ще са ти пак невидими, независимо, че шнурът, точно в този първи и втори каст ще е във фазата си с най-силното светене. Четвърто  и пето са нерешеният въпрос с равномерното осветяване на целия шнур и ,все още несъществуващата, съответната система за това. Идеи има, но все още – експеримент. Шестото, което никъде не го пише, е по-побързото “стареене” на материала. Естествено, че зависи от много неща, но наличието на луминофор, явно добавя ерозиращ елемент. В добавка е и  “UV”-то – общоизвестен унищожител на всякакви полимери.

Затова казвам, че за мен е спорен продукт…, но се радвам, че има и такъв! *Винаги трябва да има и малко лудост в това, което мислим и правим.

А как изглежда в тъмното?!  В ръцете на добър кастингист – “припадация”! Отборът ни “с лента”…е добре дошъл, да понаучи нещо…;-) `Що пък?!…