Родата се проСЛАВя… 😉
Джули, пък, да вземе, че да блесне…!;-)
…..Уфф.ф.. как съм се “надул”, заради нея! 😉
…
…
Дъбинг…. ;-o
Бе, откачена работа…. Стоя си и чакам на един пракинг до очната болница във Варна..Моткам се и разглеждам… По едно време… чувам яко квичене и лаене – направо притеснително. Заоглеждам се от къде ли идва… и виждам – голям надпис “Ветеринарна клиника”.. А.а..а.а. ясно , някой пациент е недоволен от обслужването. Предполагам, дошъл е без направление и са му връчили сметката 😉 – Стана ми ясно !
Минаха още десетина минути… и виждам, как една лелка излиза през вратата на клиниката и се запътва към кофите за боклук…
– Мале,мале… – с цяла топка, с диаметър, поне 40 см…от много фина сиво-кафеникава козина… За миг си помислих и аха да и се метна на врата, да и прегриза гърлото и да избягам с топката в ръце….. Ма пусто, по колата щяха да ме издирят…
Нервно проследих как натъпка топката от фантастичен на цвят и вид дъбинг в кофите…
Върна се, без нищо да усети от злите ми мисли, при горкото подстригано животинче…Сънувах кошмари, доколкото изобщо успях да спя…
Тцъ..тцъ…. това въздържание от риболов `ич не е на добре…
;-(
Смут…
Крайно време е да направя глупостта: “кука върху маркер” !
…
Качествени – муховръзни …
Намерих ги на невероятно място и цена 😉
Случката си е направо малък разказ. Продавачите незнаеха, че ги предлагат. Отне им около половин час, за да разберат, че всъщност ги имат.
Чакането ,определено, си струваше защото, междувременно, цената им се бе реуцирала на 1/3 от обявената
…
Как да устоиш на такава оферта?!
Поех дълбоко въздух, за да преглъдна “космическата” сума 😉 и с радост я платих..
“Екстра” и половина ! ;-)
Под рубриката : ” Нюанси на мухарската битност…” 😉
…
Отлюспване по никое време…
Благодаря за внезапната компания на Виктор и Митко …..
…
Без трите хванати риби…
…
…
…
…
…
Редени думи
…Не съм аз – Музата ги писа ! 😉
… ( *не е много мухарско, но и това го има. Ще го пишем за “fun”, но с мъничко утайка…)
…
Редени думи (миниатюра)
Не става – думи да се върнат,
премерено изречени навреме,
Всичко те ще преобърнат,…
хаосът ще ти отнемат.
Същите редени думи,
не са различни, а те учат.
Видиш ли ги подредени,
истината ще се случи.
Човекът е видял и казал,
мислейки, че ти помага,
А мразиш него, за това,
че истината в себе си отбягваш !?
Случва се това с когото,
връзката обратна проработи.
Готовността – ще трябва да я има.
Отвън, не меси се тестото.
………….
Не искам да общувам с хора,
С които, само да си спорим.
По-ценни са ми хората, които
Ще донесат поне „Mojito“.( мохито) 
…………..
Безсмислието коства време,
Минути, часове и дни .
Не може да сме преживели,
и това да не личи !
………………
Красиво то е, винаги защото,
Несбъднато е – не е бреме,
Напишеш ли го на листото,
Остава то в сегашното ни време.
………….
Потегляш, и светът е друг.
Светът приема те изцяло.
Решиш ли – всичко е накуп,
И Ти си цял и времето е цяло!
………
Студът превзема ме отвътре,
Успява да се закрепи,
Да вдишам и ще ме прегърне,
Или направо – вкамени.
……….
Ще снимам рибите, заветни,
Ще снимам през вода дори,
За да може да се видят цветни,
природните им красоти. 
Шарена картинка вече,
Ще връща спомените пак,
Как, крак с мухарката повлече
РИБОЛОВНИЯТ МЕРАК.
……….
*Има такива хора – все не разбрали, все не чули , все не видели и винаги задават вече зададени въпроси. Най- непонятното е, че изобщо не се интересуват от отговорите. Защо ? – Незнам! Писах го спонтанно, в пореден опит да ги разбера. )
Бял лист – просто от хартия
Говорили ли сте с бял лист?!
Да, точно този – от хартия.
Не може да се каже даже,
че листът нещо ще подскаже.
Трогателно, подкупващо непипнат,
Новороден , без нужда да се мие.
Безкрайно чист и непокътнат,
обещаваш, нищо да не скрие.
А хора има, баш такива,
като листа от бялата хартия,
Уж слуша те, ама не чува,
да не говорим – да продума!?
Говорим си, а чувствам изведнъж:
Оградите ни – оредели.
Парчета думи – като дъжд,
а мислиме си, че са цели.
Проливен дъжд от лъскави парчета,
Като фиеста на финал,
Усмивка пред озъбване, което
ще закрепи утайка от печал.
Общуваме си, сякаш още
поддържаме си интереса ,
А мислите ни полетели –
не контролираме – къде са?
Смутени сме, да го прекъснем,
говореното празнословно,
Защото фон е то на кръста,
който носим, а защо ли?!
Поглеждам в дъното им плоско,
в очи, без блясък, „онемели“-
блед лист от тъничка хартия –
най-тънката, която са оплели.
Стои ми мазно, не попива,
Опитвам мисъл да и лепна,
Не става, с мазната хартия,
Не става, никак ! Не прогледна.!
Изпратената мисъл вече,
саката е и разпиляна.
Досущ – бостанското плашило,
Коет` не става за бостана.
Не искам да общувам с хора,
С които, само да си спорим.
По-ценни са ми хората, които
ще донесат – поне „Mojito“.( мохито)
Безсмислието коства време,
Минути, часове и дни.
Не може да сме преживели,
и това да не личи.
Не пречи, плоското им дъно,
Непознатите да ритат с крак,
А лактите им – кат` комати,
от гранясал, Божи хляб!
Мотивите им – също ярки!
Усетят ли, че има „хляб“,
лепливи са като хлебарки,
и спирка нямат – пълен Ад!
Далече, Господ да ме прати,
от тези – да ме оттърве.
От мислите ми, непознати,
направо вече ме тресе !
Заблудата е прозаична,
Бял лист = несбъднати мечти,
Поднос – и всичко е налично!
И в приказките има го. Дали?!
Отварям си очите и ушите
да го усетя , пусти лист,
Ще спра: Да не пробиваме стените,
Да си остане – вечно чист.
Красив е, пустият му лист.
Красив, в девствеността си – непотребна.
За що, ли (?), да те пипам с пръст,
несбъднатото пак да пренебрегна.
Красиво то е, винаги защото,
несбъднато е – не е бреме.
Напишеш ли го на листото,
остава то в сегашното ни време.
Остава то, но като друго,
безлично, грозно същество.
Употребено, изтощено и излишно
– пробита лодка без гребло.
Създадох го във опит грешен.
Опитвам се да изградя,
реален образ от портрета
на най-желаната мечта.
Следи от опити нещастни,
да нарисува цветен мир,
отчаян опит, нескопосно,
провали четката реди.
А четката ми губи косми.
Опитвам, мен си да спася,
По пътя си погрешен – мощи
оставя тя на грешната страна.
От тях сънят не е възможен.
Източва силата без свян.
Успехът – също невъзможен,
Плешивостта е “четкин” блян.
Ще спра да мажа. Ще съм “пас”.
Напълно безучастен.
Макар, че ясно е пределно,
че е обществено полезно,
Глава боли, а изход се не види,
Да си призная – `що съм “пас”,
„Как` Сийка“ даже да завиди,
Че останал съм без глас.
6.02.`17
П.с. : Поводът :
Подпитвам: – Ти май , не обичаш да четеш?!
Отговор : – Как позна….?
…………..
Оказа се, отледал съм си “нищо”,
“Нищото” си в мислите държа,
Все пак, на петдесет годишно нищо,
Поне годините му трябва тежат !?
………….
Устройва ни, че изборът е лесен.
Случайността реди съдбите ни.
Животът неусетно вързал ни,
напълно е изтрил мечтите ни. ;-(
…………..
Д-р Злато ме проучи,
Профила ми прецени,
Римите прочете и заключи,
Да..а..а.. – “Burn Out”-a ти се случи!
“Burn” в професия е норма,
За “Out” си – лекар да се наречеш
ако с главата си не можеш,
човешка страст да разбереш.
…………
Описали са го в крижали,
Терапия са даже дали:
По-мъничко да се работи,
повече да се мухари! 😉 (* мухарене – красив риболов с муха и шнур)
Терапията спазвам от години,
Дано и днес не се размине –
страстта мухарска да подклаждам.
и очоложки да ухажвам.
………….
Хвърчащи мисли -“ex tempore”
Старата година, дъжд ни завеща,
Отми снега си, за да ни упъти,
Отми красивите неща (!),
а неприятните, остави да настъпим. 😉
Обувките от дъжд пропити,
снега си искат те обратно,
А 50-те нюанса сиво,
да не осмисляме превратно !
Но… свиква се. А лошите неща
не искаме да са такива.
Защото зимата в града,
На литналите мисли не отива.
…………
Психиката винаги подвежда,
Кривици създава от мечти.
В действия те мъчат се да влезнат –
Животът да ги оживи.
„Кривици“ уцелят ли сърцето-
умът предава се без бой.
Кривици, ако допуснеш-
отнасят те, като порой.
…………..
…
Бат Стан
/ част I /
Ледът топи се под краката,
Бат Стан командите реди,
„Не се налага да се чака, братя,
костурите ни, кой ще ги лови?
От петък всичко е готово,
Сабахлям ще се подреди.
Неделята основно,
е отредена за хвалби!
Ще проверяваме Беглика,
Батак-ът ще ни приюти.
Поляната Широка също чака,
рибите си да дари.
Дупки в лед ще си пробием,
Може, даже, да са три.
А за възможните успехи,
завист вече се роди !
Заредили сме се здраво,
всичко точно е – по план,
План, от старшина доказан,
Най-великият Бат Стан!
Мормишка мъничка ще върже,
и акъл ще ти даде,
„Кебапчето“ще дръпне бърже,
дори въобще да не кълве.
За всеки думичка ще спретне.
Ще респектира шампион,
И пак голям костур ще метне
насред костурски маратон.
Небрежно, разказ ще разкаже,
История за някаква чешма,
Драгиева била и местна,
съвсем кат`кръчмата била.
Умът утеха там намирал,
Физиката плувала е в пот.
Безгрижен смях – несметни бири,
едвам намирал своя вход..😉
….
/ част II /
Ден първи. Седмицата почва.
Бат Стан прелиства си тефтера,
-„Теб ще приема….м.м.м… другата неделя“,
/ (!) Време е кустурите да беля./
Изпонатръшкал е кила бодливци,
С групата си- от мах`лата
На леда са яли – пили,
Румен вид са придобили.
А в редакцията стара,
Уж, че всичко е наред,
гордо лафове разправя
за кила- костур – напред.
Най-добрият Стан е бил,
всичките ги победил.
Пак такъв е бил на бара,
в надпреварата за скара!
Песни пели, до зори.
Кой се сетил – нека спи.
Че и другите недели,
костури, да ловели щели!
Във редакцията спортна,
съгласили се от раз.
Разказът, че бил прекрасен.
Смяли се с пресипнал глас.
Глас не им останал вече,
на Бат` Стан-а да не пречат,
“Фентъзи”-то да разгърне,
писаното да допълни.
Килата ставали чутовни,
Ракиите се леели – на стомни,
Историите – нямали и край.
И всичките Бат Стан ги знаЙ !!!
„То“-то
Сивото е цвят смущаващ,
Тих, потаен и вглъбен.
На всички цветове е краят,
Прегръща ги в последният им ден.
Нищо сиво няма в сивотата,
както вече е известно,
Вече пише се в нюанси,
Да се забрави – не е лесно.
Ражда се в баланс, на нещо,
толкова обикновено и понятно,
Да се разкаже е досадно.
Да се преживе – е приятно.
Не е студен и бъркате защото,
Легенди носят се от векове,
Че сивото е липсa на доброто,
Избледняващи – били те, цветове.
Вземето го и вдишайте го, пълноценно.
Задръжте поглед…. Ей, така !
Подръжте го в ръката си и скромно,
приемете, че ….. не е така. ?!
Тогава то ще блесне изумрудено,
Ще светне в ярка светлина,
Ще сграбчи мислите и мигом ще са цветни,
Без да има капчица вина.
Това е истинска „Нюансова магия“,
Зараждаща се само от едно –
Нещото, което влагаме във нея,
Просто да приемем, че е ТО.
К.Б.
1.04.`17
“Милини крилца”
(*…и стана тя …. Еднааа….! ;-))
Усмивката да си разгънеш,
Намери повод и в това.
Да бе поляна- ще се спънеш,
Всичко плува в тъмнина.
На пороци се поддаваш,
Бири в тъмното редиш.
Спектакъл „Magic” да си спретнеш,
В пореден опит да летиш!
Да беше биричката *„Kozel“,
(Душата ми да весели).
Но ….и с тази става полет,
Нали СИ чувстваш, че летиш?!
Усмихва ти се обективът,
Виждал е какво ли не,
Дойде му множко: Лодка ! Бира!
Премрежи поглед за ръце 🙂
Да бяхме заедно, да се престоря,
Че искам да го отрезвим,
„Размазан“ – повече „говори“,
Толерантно – ще простим. 😉
Мизансценът също е магичен,
Всичко си е на место.
И пейзажът е отличен –
тъмно, фоново петно.
Докторантите, германски,
Бирите не ги броят,
Кърмени са от германки,
Отдадени на този бит.
Американката – писател,
Бира влива във есе,
Българчето – Катерачев,
Касата ще отнесе.
Проблем ще бъде фотографът,
Едва ли той ще устои,
Гледката да гледа восвояси,
Без да ви се залепи.
Да беше в касата *“Kozel”-ът ,
Да смеси силите си с теб,
А лодката?! – Откърти го темелът.
Ще сте едни гърди наред.
И снимка нямаше тогава,
Да има да ни весели,
Забравили ще сме за нея,
„Не сме за снимане били?!“
(*„Kozel”-ът ми помага тайно)
Повече летя – като заспя.
Възглавницата не случайно,
Догоре пълна е с перца! 😉
Днес графикът ще си променям,
Ще си купувам днес балон.
Радвам ти се, аз на тебе,
Рецепта имам за купон!
K.Б.
п.с. *“Kozel”- либим модел бира…
…
Шахматен превод в днешно време…
Две пешки на дъската се събрали,
Черната – при белите била.
Бялата пък, черните прибрали,
Съдбата и такава е била.
Всяка в своето си “племе”,
Участвала в победи и беди.
Досеща ли се, че „до време“,
Дъската ще се пререди.
Черната била е в ред,
Стегната и най-отпред,
Винаги удържала войната,
(Въпреки финеса на душата!)
Бялата пък, деликатно,
Търсела пътечката обратно,
Някак, логиката да крепи,
Играта и да продължи.
Черната не знаела за бялата,
Бялата пък знаела за нея,
Хвалебствия витаели в пространството,
Отнасяли се пак за нея!
Черната си следвала задачите,
Методично търсела успех.
Другата, отдавна се прежалила,
Все смисъл търсела и цел.
Така минавали годините,
Два лагера от пешки – огорчавани,
Научили се да понасят битките
Броили битките – “победи” опечАлени.
Въвлечени във правилата,
На непрекъсваема игра.
Слепи те били на срещите.
Не виждали те красота.
Нищо, че в душите тайно,
Трупат опит, не случайно.
Жертви, те са постоянни,
На амбиции – Брутални!
Стъпвайки веднъж на нея,
Ролята ги определя,
Логиката е такава,
Пренебрегнато да тлеят.
Бурни страсти на дъската,
Се преплитат от съдбата,
Тъкмо да се закрепи,
И отнасят се глави.
Битките – ожесточени,
Все изтикват ги напред.
За живот и смърт редени,
други водят – уж за теб.
Битките – предречени,
Всичките – въвлечени.
Чужди страсти да гасят,
А самите те – кървят.
Но това не трае вечно,
Иде видовия ден,
Чувстват вече, става ясно,
Кой с кого е подреден.
Изненадващо за пешките,
Очите им се срещнали,
Трепнало им във душиците
Осъзнали грешките.
Прозряли вече очевидното,
Невъзвратимото във времето.
Били са вкупом вързани,
Мислите – замръзнали!
Макар от мястото си скромно,
“Било е то, каквот` било”.
Пешки раждат се отново
Времето им е дошло!
Внезапно онемявали,
От вдигнатите им глави.
Топове и офицерите
И цариците дори !
И черни те са, и са бели.
Топове, царици и коне
Разбъркани са на дъската.
Истински бушуващо море.
Взеха се в ръце в играта,
Пешките – срещу тълпата,
Погледнали веднъж отгоре,
Съдбата могат да преборят.
Живот, изригнал за промяна,
Всеки му – заслуженото дава,
Направил е играта на отплата,
На пешките – най-много се отдава.
Проясниха се мъглите,
Рухнаха и между тях стените,
Мисленето се разчупи,
Всичко ще им се получи.
Бурно време се зададе,
Всеки сам да се оправи,
Някой – себе си откриха.
Други – мярката затриха.
Лесно се човек познава,
Дай му право да реши,
И загледай се тогава,
Право как ще изкриви !
Поразгърнаха мечтите…
Всеки иска да лети,
Що за жабата е – с крилата?
По добре я прибери..;-(
Криво време – безпредел,
Всичко преобръща се!
Страшен сън! … И ускорен!
В пепел Свят превръща се…
Крачка, в повече, направи,
Пешката в желание искри,
Закрепи се и протегна,
В опитът си да лети.
Как внимателно да обясня,
Този жест, особено красив,
Невъзможен вариант,
Слагаш блясък на брилянт !
Има ли я таз` искрица,
„..Мъка ми е на душата“,
Мигом стана на Царица.
Краят ! Свърши на дъската!
…
Всички времето намести,
За едни – реди награди,
Други – леко ги отмества,
Трети просто ги забрави.
K.Б.
…
…
…
…
Мокро
Мокро
Падат капки по стъклото.
Вижда се внезапната им смърт.
Носят те парченца от доброто,…
За да ги размажат като дъжд.
Навреме идва да “измие”,
Брилянтното излъскано стъкло,
Блясъкът да му покрие,
Мрачно нека да е то.
Дъждът донесъл е отплата,
за явни и неявни грехове.
Видяни са от небесата –
неукротени бесове.
Падало се от високо,
с много болка и тъга,
Учил те бил, в този миг, животът,
Учил те, ‘ма на какво? !
Какъв е смисълът тогава,
Да страдаш заедно с дъжда,
като „заслужена награда“,
да кърпиш дупки във зебло ?
Дъждът ли всичко ще отмие,
смесица от милост и печал,
Или пък, отново ще ги скрие,
за по-белезнен миг – без жал.
Дъждът е пълен с изненади,
Често свързва се с тъга,
Но весел може той да стане,
и да полее бъднина.
Капвайки върху увехнали надежди,
ще влее блясък – светлина.
Ще се отключат сключените вежди,
зловещо запленили топлина.
Бясно топлото ще се разтича,
да съживи най-тъмните ъгли.
Кьошета, мили – от живота,
„Топло“-то, те моля, ми върни !
Какво ли там, отново, ще намеря?
Прашна шепичка печал?!
Портретите – от времето изтрити,
Лица и случки – трудно разпознал.
Спомних си, че клехме се във вярност.
Омаян мозък – мисли разпилял.
Вехти радости – на купчинка събрани,
И тях ли, друг е преживял!?
Опушен във дъждовен дим,
от миналите ни животи,
Духът ни в равновесие унесен
Защо пък, да не съживим?!
Лекичко ще го побутнем,
Дали е жив или пък – не?
Дали, отново да опитам?!
Какво, пък! Събуди се, де !?
Падат капки по стъклото.
Влагата прецежда се отвън.
А доброто през стъклото,
се превръща в сбъднат сън.
К.Б.
…
…
…
Подмяна…
Дошъл у мен е тайно,
Незнам, изобщо как!?
„Преследва“ ме от малък,…
Лъскав – кат` петак!
Някога, далече,
Някой го е сложил.
Сбъднато желание,
В него уталожил.
Изтривал съм го бавно,
Бършейки звездите.
Минал е отдавна –
Блясъкът в очите.
Блясъкът – заразен,
Светове откривал,
Там където, иначе,
другите затривал.
Душите да печели.
Блясъкът умеел,
После оценявал,
Всичко, що разкривал.
Блясък – непоискан,
Умеел да изисква.
Всичко пожелано,
Тръгвало по писта.
Всеки е поискал –
Лъч от този блясък.
Без да е наясно,
Със себе си отнасял.
Свършили се вече,
Лъчите от очите,
Днес и да ги търся,
Свършили, пък, дните.
Искрицата я няма,
Какво, като е бил?!
Да беше оцелял,
Не бих се бил смутил.
Дали да го потърся,
Времето да върна ?!
По-добре – да „Не“,
За всички ще е зле !
Понякога е жив,
Съвсем като преди.
Как ли да позная,
Че пак се появи?!
Види ли го някой,
Жив и във очи,
Да се усмихне тайно,
И да си мълчи!
Блясъкът – надежда,
Тълкува се превратно,
На „този“ фон – подвежда.
Бил грубост – непотребна !?
Всичко беше истинско.
Баш не му e времето.
Там си е на мястото,
Скътан е във вечното.
Днес съм го изровил,
Други да запаля.
Други да го носят-
Те ще са на смяна.
Искрицата – подарък,
Вече съм приготвил.
Сбъднато желание –
Някого да стопли.
К.Б.
…
Смут… без край.
Схемата – заложена отвътре,
Е схемата на някой друг.
Някой в някого е вдъхнал…
Условието: Да си тук.
Въпроси – много.
Трябва да ги мислим,
но трябва ли,
наистина това?!
Или пък просто –
да прелистим,
страничката –
с мъничко тъга.
Мотивът да сме тук – сега
и в точен вид – да сме такива,
Едва докосва миналите мисли,
На тез` – които са ни придобили.
Загадка пълна е : Защо?! и Как?!,
И после пак …. – и братя, и сестри.
Мотивите тогава и далИ, и
Днес са верни – както и преди?!
История за мъничкото чудо,
Превъплъщаващо предци,
Времето на мястото те буди,
От вяра в нечии мечти ?!
Незнаем – нищичко не знаем,
Колкото и всички да твърдим,
Всичко ли сме взели?! Като заем!?
Или трябва да го сътворим ?!
Нямаме повратна точка,
Други са ни включили на скорост,
Може би – създали са опора !?
Трудно може да определим.
Трайно?! – Няма… и трагично,
Мени се заедно със нас.
Спрем, погледнем и притичаме.
Нова мяра – пак с различен глас?!
Нямало неправилен въпрос!?
Глупости! – Защо сме тук?!
Някой да го е разбрал?!
И отговор от всички да е скрил?!
К.Б.
…
„Митак“-ът ( мухарин-фотограф) ;-)
Антепис :
Така се случи, че имаше рожден ден на 14 февруари, докато Музата беше наоколо…;-)
…
…
„Митак“-ът ( фотограф)
“Митак”-ът ми- душа прекрасна,
безценни кадри сътворил,
рожденият му ден не пасна,…
за Валентин е правен бил.
Това изобщо не е важно,
защото празникът е факт.
Факт е – снима той прекрасно,
личи си -“Правено с мерак !”
В едните кадри – ще разлее,
а в другите натъпква светлина,
така, че всичко да огрее,
дори на тъмно да е тя.
„Митак“-ът първо ще помисли,
дали да сложи във портрет
коктейлите на „Мистър Пица“,
или „Пастело“-то – навред.
На горния етаж „Митак“-ът,
магията приготвя. А пък аз,
подхващам го, направо от вратата,
Да ме научи – да съм в час!
От нея, Митко ще ни сготви,
красива хапка с аромат,
Тя на професия вълшебна,
е най-вълшебен резултат.
„Митак“-ът знае древна мъдрост.
Не може да се изгради,
каквото и да е, без воля, твърдост,
Трудът в умение личи.
Картината да се получи,
той, лично ще я подреди.
Ще вложи себе си -в наличност,
така, че да ГО проличи.
Познати кадри от стената,
ни приковават – са магнит.
От простичка трева в гората
„Митак“-ът ще ни спретне хит!
И лагери сме виждали от него,
в матраци ще ни облече,
Машинното масло ще влее,
в протегнатите ни ръце.
Във опитът да се избършем,
от бистрите му масълца,
девойките ще му прегърнем,
спонтанно пърхащи, с крилца.
Цветът на снимката опива.
Подредбата ме впечатли.
„Крив“ пиксел търся – не откривам,
Намерил, в кадрите – изтрил.
И всичко, ще ни струва нищо.
Разходката безплатна е поне.
Да си приятелят на Митко,
Не всеки може да се нарече.
Светът му личен го гадаем.
Не можем да го разберем.
От тухли, творчески създаден,
Променя се той – ден след ден.
Един път, весел ще е- ясно.
В друг ден – мълчание цари.
Човъркаме го, че не пасва –
мълчането да изпари.
Мълчането е изнемога.
Пречи на живота всеки ден.
Родено то е от тревога,
за днес и утрешния ден.
Ключът към тезата, леплива:
Да жертваш „днес“, за утрешния час.
НЕВЯРНА Е, макар – красива, –
подарък да ти е от нас.
Че „утре“-то заченато е днес,
заблудата държи ни в плен,
А в същност, тя – представа за него,
решава всичко – вместо мен !? “
„Митак“-ът мъдър нека бъде,
Такъв го знаем от преди
Всички, покрай него да пребъдем.
Всичко да се нареди !
Мокър фото-бокс…
За 4.50 лв. Едно огледалце (*или без) и…..сесиите могат да започнат !
Като гледам току що образувалите се мехурчета,… се сещам, че е добре водата да е преварена !
E, охарчих се с още 2.30 ст… Нямаше как 😉
Още щипки – помагалки…
Този път – италиански и с дълъг фронт.
Качество : 2 от 3. Материалът е много приятен на пипане. Стоят солидно.
Пружините са добри. Имат и грайфер. Цена – без конкуренция.
Имат си и “екстра” – дръжките им се сгъват.
D-r Kosio`s muhatadnes VII : Flies, FF Flies, Fly fishing, Photo & Fun ... 