„Митак“-ът ( мухарин-фотограф) ;-)

Антепис :

Така се случи, че имаше рожден ден на 14 февруари, докато Музата беше наоколо…;-)

…

…

„Митак“-ът ( фотограф)

“Митак”-ът ми- душа прекрасна,
безценни кадри сътворил,
рожденият му ден не пасна,…
за Валентин е правен бил.

Това изобщо не е важно,
защото празникът е факт.
Факт е – снима той прекрасно,
личи си -“Правено с мерак !”

В едните кадри – ще разлее,
а в другите натъпква светлина,
така, че всичко да огрее,
дори на тъмно да е тя.

„Митак“-ът първо ще помисли,
дали да сложи във портрет
коктейлите на „Мистър Пица“,
или „Пастело“-то – навред.

На горния етаж „Митак“-ът,
магията приготвя. А пък аз,
подхващам го, направо от вратата,
Да ме научи – да съм в час!

От нея, Митко ще ни сготви,
красива хапка с аромат,
Тя на професия вълшебна,
е най-вълшебен резултат.

„Митак“-ът знае древна мъдрост.
Не може да се изгради,
каквото и да е, без воля, твърдост,
Трудът в умение личи.

Картината да се получи,
той, лично ще я подреди.
Ще вложи себе си -в наличност,
така, че да ГО проличи.

Познати кадри от стената,
ни приковават – са магнит.
От простичка трева в гората
„Митак“-ът ще ни спретне хит!

И лагери сме виждали от него,
в матраци ще ни облече,
Машинното масло ще влее,
в протегнатите ни ръце.

Във опитът да се избършем,
от бистрите му масълца,
девойките ще му прегърнем,
спонтанно пърхащи, с крилца.

Цветът на снимката опива.
Подредбата ме впечатли.
„Крив“ пиксел търся – не откривам,
Намерил, в кадрите – изтрил.

И всичко, ще ни струва нищо.
Разходката безплатна е поне.
Да си приятелят на Митко,
Не всеки може да се нарече.

Светът му личен го гадаем.
Не можем да го разберем.
От тухли, творчески създаден,
Променя се той – ден след ден.

Един път, весел ще е- ясно.
В друг ден – мълчание цари.
Човъркаме го, че не пасва –
мълчането да изпари.

Мълчането е изнемога.
Пречи на живота всеки ден.
Родено то е от тревога,
за днес и утрешния ден.

Ключът към тезата, леплива:
Да жертваш „днес“, за утрешния час.
НЕВЯРНА Е, макар – красива, –
подарък да ти е от нас.

Че „утре“-то заченато е днес,
заблудата държи ни в плен,
А в същност, тя – представа за него,
решава всичко – вместо мен !? “

„Митак“-ът мъдър нека бъде,
Такъв го знаем от преди
Всички, покрай него да пребъдем.
Всичко да се нареди !